Почука капчука - чук-чук - на дувара на мойта душа. Отвори му рошава гарга и веднага закрещя. - Какво си захлопал, хлоп, хлоп, душата ми да не е гардероб. От вехти терзания ми е до гуша. И като си дошъл, я слушай, изгубих по пътя една много тъничка мечта - Любов се нарича. Ако я срещнеш кажи й, че аз до гроб й се вричам. И посипи я с роса - да покълне отново в бяло кокиче.
Русин, в момента търся доктор (за предпочитане е млад ), който да ми смъкне температурата (може и масажно ), защото иначе утре, докато аз шофирам, ти ще трябва да ме разтриваш
Петьо, имаш пратка по пощата.
Миглена и двете Тани - абе нищо не сте казали за Казанлък - ще идвате ли.
Витания (както винаги) - Гот!
Смайли - цунчица! (така казва внучката ми).
Рошавата гарга ви благодари на всички
Понякога търсeща извор и бряг,
понякога морски-сънувана,
по пътя изгубила свойта мечта -
тя чака Любовта си бленувана!
Веси, написах ти това четиристишие като едно обобщение на последните ти три стихотворения, защото знам че копнееш Тя да покълне в бяло кокиче! Целувки!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.