Под капчука
Почука капчука -
чук-чук -
на дувара
на мойта душа.
Отвори му
рошава гарга
и веднага закрещя.
- Какво си захлопал,
хлоп, хлоп,
душата ми
да не е гардероб.
От вехти терзания
ми е до гуша.
И като си дошъл,
я слушай,
изгубих по пътя
една
много тъничка
мечта -
Любов се нарича.
Ако я срещнеш
кажи й, че аз
до гроб й се вричам.
И посипи я
с роса -
да покълне отново
в бяло кокиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
