Под кестените
Под кестените в парка
на мойта пейка аз седя си
и стихове редя отново.
За тебе мисля и мечтая -
да зърна те на цветната алея, в края.
С усмивка лъчезарна,
с очи изпълнени с желание,
да бързаш ти към мен задъхан.
Да приседнеш ти на пейката до мене.
Да ме прегърнеш нежно, страстно,
и да целунеш жадните ми устни.
Да се взреш в очите ми сияйни
и да кажеш: „Ето те и тебе!”
После да си бъбрим ний безкрайно,
напреварвайки се с времето,
че миговете с теб са кратки,
но с нетърпение очаквани.
Ний вечно ще ги пазим
във сърцата пълни с нежна обич.
Вятърът шуми на кестените във листата,
на пейката сме двама, по-влюбени
от слънцето в луната.
02.05.2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ин Вел Todos los derechos reservados
