idi (Ин Вел)
63 639
4 мая 2008 г., 06:20

Под кестените 

  Поэзия » Любовная
566 0 4


Под кестените в парка
на мойта пейка аз седя си
и стихове редя отново.
За тебе мисля и мечтая -
да зърна те на цветната алея, в края.

С усмивка лъчезарна,
с очи изпълнени с желание,
да бързаш ти към мен задъхан.
Да приседнеш ти на пейката до мене.

Да ме прегърнеш нежно, страстно,
и да целунеш жадните ми устни.
Да се взреш в очите ми сияйни
и да кажеш: „Ето те и тебе!”

После да си бъбрим ний безкрайно,
напреварвайки се с времето,
че миговете с теб са кратки,
но с нетърпение очаквани.

Ний вечно ще ги пазим
във сърцата пълни с нежна обич.
Вятърът шуми на кестените във листата,
на пейката сме двама, по-влюбени
от слънцето в луната.

02.05.2008г.

© Ин Вел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??