May 4, 2008, 6:20 AM

Под кестените

  Poetry » Love
703 0 4


Под кестените в парка
на мойта пейка аз седя си
и стихове редя отново.
За тебе мисля и мечтая -
да зърна те на цветната алея, в края.

С усмивка лъчезарна,
с очи изпълнени с желание,
да бързаш ти към мен задъхан.
Да приседнеш ти на пейката до мене.

Да ме прегърнеш нежно, страстно,
и да целунеш жадните ми устни.
Да се взреш в очите ми сияйни
и да кажеш: „Ето те и тебе!”

После да си бъбрим ний безкрайно,
напреварвайки се с времето,
че миговете с теб са кратки,
но с нетърпение очаквани.

Ний вечно ще ги пазим
във сърцата пълни с нежна обич.
Вятърът шуми на кестените във листата,
на пейката сме двама, по-влюбени
от слънцето в луната.

02.05.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...