22 jun 2015, 18:24

Под козирката на Военния клуб

  Poesía » Otra
563 0 0

Ела да почакаме
да се извали
тази мътна небесна чорба!
Небесните великани
сред страхотна кавга
са заблъскали, явно, тенжерите 
с юмруци
и посипват главите
на бедните хорица  
с ураганите си.
Под козирката на Военния клуб
прегърни ме (под звуците
на свистящи таксита), 
през голите рамене.
Ето, зейнало е небето 
от бесните им кавги 
и е много много студено.
Да се чудиш направо -
нали през лятото великаните спят
или...?
Все пак някой би трябвало 
да е сготвил
градушката във казаните им.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...