Jun 22, 2015, 6:24 PM

Под козирката на Военния клуб

  Poetry » Other
559 0 0

Ела да почакаме
да се извали
тази мътна небесна чорба!
Небесните великани
сред страхотна кавга
са заблъскали, явно, тенжерите 
с юмруци
и посипват главите
на бедните хорица  
с ураганите си.
Под козирката на Военния клуб
прегърни ме (под звуците
на свистящи таксита), 
през голите рамене.
Ето, зейнало е небето 
от бесните им кавги 
и е много много студено.
Да се чудиш направо -
нали през лятото великаните спят
или...?
Все пак някой би трябвало 
да е сготвил
градушката във казаните им.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...