22.06.2015 г., 18:24

Под козирката на Военния клуб

557 0 0

Ела да почакаме
да се извали
тази мътна небесна чорба!
Небесните великани
сред страхотна кавга
са заблъскали, явно, тенжерите 
с юмруци
и посипват главите
на бедните хорица  
с ураганите си.
Под козирката на Военния клуб
прегърни ме (под звуците
на свистящи таксита), 
през голите рамене.
Ето, зейнало е небето 
от бесните им кавги 
и е много много студено.
Да се чудиш направо -
нали през лятото великаните спят
или...?
Все пак някой би трябвало 
да е сготвил
градушката във казаните им.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...