22 июн. 2015 г., 18:24

Под козирката на Военния клуб

560 0 0

Ела да почакаме
да се извали
тази мътна небесна чорба!
Небесните великани
сред страхотна кавга
са заблъскали, явно, тенжерите 
с юмруци
и посипват главите
на бедните хорица  
с ураганите си.
Под козирката на Военния клуб
прегърни ме (под звуците
на свистящи таксита), 
през голите рамене.
Ето, зейнало е небето 
от бесните им кавги 
и е много много студено.
Да се чудиш направо -
нали през лятото великаните спят
или...?
Все пак някой би трябвало 
да е сготвил
градушката във казаните им.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...