30 ene 2025, 7:40

Под нокът

  Poesía
315 1 2

— Защо плачеш – попита душата ти...

— Горчи ли ти скръбта!? Защо,

нали си Ангел... но лишен от крила.

Е, къде са фамфарите, декорите, славата?

 

Не аплодирайте фалша, той е измама.

Но и вече братът не вярва на брат.

Битка, животът е миг, но продължава

да човърка във теб! Наистина дотяга.

 

Обич, толкова малко ни трябва, злъч!

Отрова! Защо сме тук тогава?

Битие, житие, болка, самота...

Надеждата под нокът е скрита.

 

Но дали иска тя да е с нас...

Тези дето мърсим своето его.

Тез дето не можем да спрем!?

Мъглата прикрива лъжата, но докога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,сърдечно ,Приятелю!За всичко!!!Младене!
  • "Надеждата под нокът е скрита." - чудесна поетична находка. Поздравление, Ачо!

    "Обич, толкова малко ни трябва..." - да, винаги малкото не достига и както казва Анри Мишо -

    "Заради малкото, което не достига, се стремя толкова много и искам безкрайността!"

    Човешката алчност е плод на нещо съвсем малко, което винаги не достига!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...