Под нокът
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама.
Но и вече братът не вярва на брат.
Битка, животът е миг, но продължава
да човърка във теб! Наистина дотяга.
Обич, толкова малко ни трябва, злъч!
Отрова! Защо сме тук тогава?
Битие, житие, болка, самота...
Надеждата под нокът е скрита.
Но дали иска тя да е с нас...
Тези дето мърсим своето его.
Тез дето не можем да спрем!?
Мъглата прикрива лъжата, но докога?
© Ангел All rights reserved.
