Под нокът
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама.
Но и вече братът не вярва на брат.
Битка, животът е миг, но продължава
да човърка във теб! Наистина дотяга.
Обич, толкова малко ни трябва, злъч!
Отрова! Защо сме тук тогава?
Битие, житие, болка, самота...
Надеждата под нокът е скрита.
Но дали иска тя да е с нас...
Тези дето мърсим своето его.
Тез дето не можем да спрем!?
Мъглата прикрива лъжата, но докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
