Посипах си главата с кофа лед
Горещо бе - под плажните чадъри,
когато мернах Дени най-отпред!
Забравих в миг за болки и кахъри.
Посипах си главата с кофа лед!
Започнах - да копая - без посока.
Под пясъка затърсих Любовта!
Изрових дупка - толкова дълбока,
че легнах в нея, чак до вечерта.
А следващия ден - отново седнах
на пясъка пред тихия прибой.
Ръцете си, към слънцето протегнах,
реших, че още ставам за каубой.
Надявах се - че Дени ще ме зърне!
Препасана със шалче на Шанел!
Мечтаех си - към мен да се обърне!
Да седне баш до моя карамел!
А след това - с усмивка да поръча
най-хубавата гръцка мусака!
Пък аз край нея горд да се изпъча!
С Нивеа да я пръсна по гърба!
А след като се чукнем със Просеко,
да скочим двама в бурните вълни!
На падъл - да отплаваме далеко!
Брегът - да се изгуби от очи!
Да спрем и акостираме на остров,
до няколко къщурки на брега.
Да вземем - малка стаичка за гости,
и цяла нощ да бродим под ръка!
А щом - луната в облаци се скрие
и ярките звезди се укротят,
небето - с топъл бриз да ни повие,
вълните - от планктон... да заблестят...
И както си представях всички болки,
полегнал сред прибоя по корем,
жена ми... се яви с коса във ролки!
Поиска да я мажа с гаден крем...
Юри
Йовев
Ноември
2020 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
