ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД, в началото не есента той чернооко се прицелва. Улучва тишината на деня и падат сенки отмалели. Изпъва се в стеблата лък от време, като гущерче потайно и в прижумялото небе се ниже птичата безкрайност. Пак изтънява бялата вода от извора, като око поглежда не блика, а сълзи едва, под сведената папратова вежда. Дървета, сплетени, мълчат, гнездата празни да не плашат, а изрусялата трева прикрива бягащата младост. Къпината прегръща камък с мъхнатите листа примига - какво да търся в есента? От нея само въздух стига.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.