ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД.
ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА
ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
в началото не есента
той чернооко се прицелва.
Улучва тишината на деня
и падат сенки отмалели.
Изпъва се в стеблата лък
от време, като гущерче потайно
и в прижумялото небе
се ниже птичата безкрайност.
Пак изтънява бялата вода
от извора, като око поглежда
не блика, а сълзи едва,
под сведената папратова вежда.
Дървета, сплетени, мълчат,
гнездата празни да не плашат,
а изрусялата трева
прикрива бягащата младост.
Къпината прегръща камък
с мъхнатите листа примига
- какво да търся в есента?
От нея само въздух стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Ресенска Всички права запазени
