Аквалия (Лилия Ресенска) Аквалия (Лилия Ресенска)
51
Oct 21, 2007, 12:50 PM

ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД.

  Poetry
825 0 10

                               ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА 
                                                                        ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
                               в началото не есента
                                                                 той чернооко се прицелва.
                               Улучва тишината на деня
                                                                  и падат сенки отмалели.
                               Изпъва се в стеблата лък
                                                          от време, като гущерче потайно
                               и в прижумялото небе
                                                          се ниже птичата безкрайност.
                               Пак изтънява бялата вода
                                                          от извора, като око поглежда
                               не блика, а сълзи едва, 
                                                          под сведената папратова вежда.
                               Дървета, сплетени, мълчат,
                                                          гнездата празни да не плашат,
                               а изрусялата трева
                                                          прикрива бягащата младост. 
                               Къпината прегръща камък
                                                          с мъхнатите листа примига
                               - какво да търся в есента?
                                                           От нея само въздух стига.               
                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0