Аквалия (Лилия Ресенска) Аквалия (Лилия Ресенска)
51
Oct 21, 2007, 12:50 PM

ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД.

  Poetry
824 0 10

                               ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА 
                                                                        ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
                               в началото не есента
                                                                 той чернооко се прицелва.
                               Улучва тишината на деня
                                                                  и падат сенки отмалели.
                               Изпъва се в стеблата лък
                                                          от време, като гущерче потайно
                               и в прижумялото небе
                                                          се ниже птичата безкрайност.
                               Пак изтънява бялата вода
                                                          от извора, като око поглежда
                               не блика, а сълзи едва, 
                                                          под сведената папратова вежда.
                               Дървета, сплетени, мълчат,
                                                          гнездата празни да не плашат,
                               а изрусялата трева
                                                          прикрива бягащата младост. 
                               Къпината прегръща камък
                                                          с мъхнатите листа примига
                               - какво да търся в есента?
                                                           От нея само въздух стига.               
                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0