ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА
ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
в началото не есента
той чернооко се прицелва.
Улучва тишината на деня
и падат сенки отмалели.
Изпъва се в стеблата лък
от време, като гущерче потайно
и в прижумялото небе
се ниже птичата безкрайност.
Пак изтънява бялата вода
от извора, като око поглежда ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up