21 окт. 2007 г., 12:50

ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД.

Поэзия

827 0 10

                               ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА
                                                                        ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
                               в началото не есента
                                                                 той чернооко се прицелва.
                               Улучва тишината на деня
                                                                  и падат сенки отмалели.
                               Изпъва се в стеблата лък
                                                          от време, като гущерче потайно
                               и в прижумялото небе
                                                          се ниже птичата безкрайност.
                               Пак изтънява бялата вода
                                                          от извора, като око поглежда
                               не блика, а сълзи едва,
                                                          под сведената папратова вежда.
                               Дървета, сплетени, мълчат,
                                                          гнездата празни да не плашат,
                               а изрусялата трева
                                                          прикрива бягащата младост.
                               Къпината прегръща камък
                                                          с мъхнатите листа примига
                               - какво да търся в есента?
                                                           От нея само въздух стига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Индиана (Криси)

Каква красота, каква плетеница от живи и прелестни думи...поклон!

2007-10-30T22:15:12+02:00
Анел (Лена Рачкова)

Много красиви думи!

2007-10-22T20:13:38+03:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Мили момичета, благодаря, а ти Тюрктоаз - оздравявай по-бързо! До нови срещи!

2007-10-22T00:05:43+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Целият стих ми хареса, но това:

Пак изтънява бялата вода
от извора, като око поглежда
не блика, а сълзи едва,
под сведената папратова вежда.

силно ме впе

2007-10-21T16:11:10+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Поздравления!

2007-10-21T16:10:13+03:00