Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
21 окт. 2007 г., 12:50

ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД. 

  Поэзия
678 0 10

                               ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА 
                                                                        ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,
                               в началото не есента
                                                                 той чернооко се прицелва.
                               Улучва тишината на деня
                                                                  и падат сенки отмалели.
                               Изпъва се в стеблата лък
                                                          от време, като гущерче потайно
                               и в прижумялото небе
                                                          се ниже птичата безкрайност.
                               Пак изтънява бялата вода
                                                          от извора, като око поглежда
                               не блика, а сълзи едва, 
                                                          под сведената папратова вежда.
                               Дървета, сплетени, мълчат,
                                                          гнездата празни да не плашат,
                               а изрусялата трева
                                                          прикрива бягащата младост. 
                               Къпината прегръща камък
                                                          с мъхнатите листа примига
                               - какво да търся в есента?
                                                           От нея само въздух стига.               
                                         

© Лилия Ресенска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??