28 jul 2011, 23:34

Под старата лоза 

  Poesía » De amor
1150 0 22

 Под старата лоза

 

 

 

Стели листи старата лоза,

нежно вейки  вият стан,

събрала  слънцето  в  зърна

- тежък  плод в зелената ù длан.

 

 

Вятърът  в  листата – бягаща  сърна,

с повея  ми  дава ясен знак,

под  небе  от  бисерни зърна,

както  някога,  ме чакаш  пак.

 

 

 Огнен храм - август ни венча,

 в  шепнещия  със светулки  мрак

 стихна,  за да чуе твойто "да",

 вятърът   в   индиговия  злак.

 

 

 Толкова посоки... аз избрах една,

 повика   на  твоя  глас  желан,

 тук,  под  старата  добра лоза,

 където някога  за  тебе  бях венчан.  

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??