28 jul 2011, 23:34

Под старата лоза

1.4K 0 22

 Под старата лоза

 

 

 

Стели листи старата лоза,

нежно вейки  вият стан,

събрала  слънцето  в  зърна

- тежък  плод в зелената ù длан.

 

 

Вятърът  в  листата – бягаща  сърна,

с повея  ми  дава ясен знак,

под  небе  от  бисерни зърна,

както  някога,  ме чакаш  пак.

 

 

 Огнен храм - август ни венча,

 в  шепнещия  със светулки  мрак

 стихна,  за да чуе твойто "да",

 вятърът   в   индиговия  злак.

 

 

 Толкова посоки... аз избрах една,

 повика   на  твоя  глас  желан,

 тук,  под  старата  добра лоза,

 където някога  за  тебе  бях венчан.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...