Под старата лоза
Под старата лоза
Стели листи старата лоза,
нежно вейки вият стан,
събрала слънцето в зърна
- тежък плод в зелената ù длан.
Вятърът в листата – бягаща сърна,
с повея ми дава ясен знак,
под небе от бисерни зърна,
както някога, ме чакаш пак.
Огнен храм - август ни венча,
в шепнещия със светулки мрак
стихна, за да чуе твойто "да",
вятърът в индиговия злак.
Толкова посоки... аз избрах една,
повика на твоя глас желан,
тук, под старата добра лоза,
където някога за тебе бях венчан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
