Под старата лоза
Под старата лоза
Стели листи старата лоза,
нежно вейки вият стан,
събрала слънцето в зърна
- тежък плод в зелената ù длан.
Вятърът в листата – бягаща сърна,
с повея ми дава ясен знак,
под небе от бисерни зърна,
както някога, ме чакаш пак.
Огнен храм - август ни венча,
в шепнещия със светулки мрак
стихна, за да чуе твойто "да",
вятърът в индиговия злак.
Толкова посоки... аз избрах една,
повика на твоя глас желан,
тук, под старата добра лоза,
където някога за тебе бях венчан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
