Jul 28, 2011, 11:34 PM

Под старата лоза

  Poetry » Love
1.4K 0 22

 Под старата лоза

 

 

 

Стели листи старата лоза,

нежно вейки  вият стан,

събрала  слънцето  в  зърна

- тежък  плод в зелената ù длан.

 

 

Вятърът  в  листата – бягаща  сърна,

с повея  ми  дава ясен знак,

под  небе  от  бисерни зърна,

както  някога,  ме чакаш  пак.

 

 

 Огнен храм - август ни венча,

 в  шепнещия  със светулки  мрак

 стихна,  за да чуе твойто "да",

 вятърът   в   индиговия  злак.

 

 

 Толкова посоки... аз избрах една,

 повика   на  твоя  глас  желан,

 тук,  под  старата  добра лоза,

 където някога  за  тебе  бях венчан.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...