28 июл. 2011 г., 23:34

Под старата лоза 

  Поэзия » Любовная
1146 0 22

 Под старата лоза

 

 

 

Стели листи старата лоза,

нежно вейки  вият стан,

събрала  слънцето  в  зърна

- тежък  плод в зелената ù длан.

 

 

Вятърът  в  листата – бягаща  сърна,

с повея  ми  дава ясен знак,

под  небе  от  бисерни зърна,

както  някога,  ме чакаш  пак.

 

 

 Огнен храм - август ни венча,

 в  шепнещия  със светулки  мрак

 стихна,  за да чуе твойто "да",

 вятърът   в   индиговия  злак.

 

 

 Толкова посоки... аз избрах една,

 повика   на  твоя  глас  желан,

 тук,  под  старата  добра лоза,

 където някога  за  тебе  бях венчан.  

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??