17 dic 2021, 21:24  

В най-стъклената нощ 

  Poesía » Filosófica
468 6 10

Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.

Дъгата – монохромна, в цвят на вино.

Стрелките скършват рамене и в мен

кърви от най-студеното ми синьо.

 

В проскубана трева, сумра́чен скат,

бодили остри никнат като гребен.

Часът е: кръг без теб по циферблат,

въртящ се в свойта непотребност...

 

Ледът допива благия си чай,

дъждът пиян е и не го събуждай,

в най-стъклената нощ сънува Май,

а капките – дъждовни пеперуди.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно и пубаво!
  • Ледът копнее за море и дюни, ... в най-стъклената нощ сънува Юни, - и така става, Роси, Вики, Минко и Валя, благодаря ви. По-често съм усмихната
  • Аз сънувам Юни! Прекрасен стих!
  • Побиват тръпки!Остави синьото надалече...
  • Усмихни се, момиче! Дъгата от усмивки се цвети. Харесах тия дъждовни пеперуди 😉
  • Чудесно!
  • Благодаря ви за думите - Инара, Вили и Нина!
  • Много ми хареса!
  • Много самотно, с нито една звезда...
    Прекрасно!
  • Стрелките скършват рамене и в мен
    кърви от най-студеното ми синьо.
    👏 Чудесно е!
Propuestas
: ??:??