В най-стъклената нощ
Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат,
бодили остри никнат като гребен.
Часът е: кръг без теб по циферблат,
въртящ се в свойта непотребност...
Ледът допива благия си чай,
дъждът пиян е и не го събуждай,
в най-стъклената нощ сънува Май,
а капките – дъждовни пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
