17.12.2021 г., 21:24 ч.  

В най-стъклената нощ 

  Поезия » Философска
539 6 9

Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.

Дъгата – монохромна, в цвят на вино.

Стрелките скършват рамене и в мен

кърви от най-студеното ми синьо.

 

В проскубана трева, сумра́чен скат,

бодили остри никнат като гребен.

Часът е: кръг без теб по циферблат,

въртящ се в свойта непотребност...

 

Ледът допива благия си чай,

дъждът пиян е и не го събуждай,

в най-стъклената нощ сънува Май,

а капките – дъждовни пеперуди.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??