Dec 17, 2021, 9:24 PM  

В най-стъклената нощ 

  Poetry » Phylosophy
477 6 10

Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.

Дъгата – монохромна, в цвят на вино.

Стрелките скършват рамене и в мен

кърви от най-студеното ми синьо.

 

В проскубана трева, сумра́чен скат,

бодили остри никнат като гребен.

Часът е: кръг без теб по циферблат,

въртящ се в свойта непотребност...

 

Ледът допива благия си чай,

дъждът пиян е и не го събуждай,

в най-стъклената нощ сънува Май,

а капките – дъждовни пеперуди.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??