Под юнски свод на дъхави липи

В прохладата невидимо навлизам,

под юнски свод на дъхави липи.

Гласът Ти чувам толкова отблизо

от Него бликат бистрите води.

В прохладата невидимо навлизам

от думите Ти лъха свежа хлад.

Товарът от сърцето тихо слиза,

отстъпва място на събуден глад.

Под юнски свод на дъхави липи,

Животът в мен живот извика

и мъртвите частици съживи,

в пустинни пясъци вода заблика.