Под юнски свод на дъхави липи

Poetry

272 0 0

В прохладата невидимо навлизам,

под юнски свод на дъхави липи.

Гласът Ти чувам толкова отблизо

от Него бликат бистрите води.

В прохладата невидимо навлизам

от думите Ти лъха свежа хлад.

Товарът от сърцето тихо слиза,

отстъпва място на събуден глад.

Под юнски свод на дъхави липи,

Животът в мен живот извика

и мъртвите частици съживи,

в пустинни пясъци вода заблика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0