Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни,
плахо спускаше по гривата ми мека.
От дълъг път, по пътищата снежни,
отбивай се - за теб е моята утеха.
Целувах ненаситно цялото лице,
а ти блажено мъркаше заспал.
Знаещ, че и камъкът би бил от кадифе,
щом със мене като огън си се слял. ...