20 ene 2010, 12:48

Под златната ви полировка на поети

  Poesía » Civil
784 0 6

Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица
кръжи в отчаяната нощ,
затуй, че поетичната десница
погуби свойта жива мощ,
затуй, че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима,
"безумци", пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А освен, че не светят, те се опитват да греят
    чрез блясъка на чужда светлина!
    ( без конкретно визиране!)
    Поздрави, Роси!
  • Стихът ти е много добре написан.Има и ясно послание, гняв, и тъга, по класиците и гениалните поети, но знай, че най-дибрият съдник е времето.Звездите, дори и през облачна завеса ще прокарат лъчите си , а "ръждясалите души" ще потънат в забвение.За изкуството, единствениият и най-справедлив съдник е времето!Не забравяй Ван Гог, а и много, като него!Продължавай да твориш, може пък точно ти да запишеш със златни букви името си през вековете.Поздрав и успех!
  • Колебаех се преди да пусна текста, дали да го сторя,опасявайки се,че някои автори могат да го приемат лично...Длъжна съм да заявя че текста е писан преди време за определени хора и определена ситуация.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Много хубав стих!
    А може и да си права...сигурно има и такива...
    Поздрави!
  • Не се ядосвай!Всеки има право да прави каквото си иска(спрямо неговата индивидуалност),а кои сме ние да го съдим,щом не ни пречи.Ако го напишеш в хумористичен стил е вече друго!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...