20.01.2010 г., 12:48

Под златната ви полировка на поети

780 0 6

Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица
кръжи в отчаяната нощ,
затуй, че поетичната десница
погуби свойта жива мощ,
затуй, че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима,
"безумци", пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А освен, че не светят, те се опитват да греят
    чрез блясъка на чужда светлина!
    ( без конкретно визиране!)
    Поздрави, Роси!
  • Стихът ти е много добре написан.Има и ясно послание, гняв, и тъга, по класиците и гениалните поети, но знай, че най-дибрият съдник е времето.Звездите, дори и през облачна завеса ще прокарат лъчите си , а "ръждясалите души" ще потънат в забвение.За изкуството, единствениият и най-справедлив съдник е времето!Не забравяй Ван Гог, а и много, като него!Продължавай да твориш, може пък точно ти да запишеш със златни букви името си през вековете.Поздрав и успех!
  • Колебаех се преди да пусна текста, дали да го сторя,опасявайки се,че някои автори могат да го приемат лично...Длъжна съм да заявя че текста е писан преди време за определени хора и определена ситуация.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Много хубав стих!
    А може и да си права...сигурно има и такива...
    Поздрави!
  • Не се ядосвай!Всеки има право да прави каквото си иска(спрямо неговата индивидуалност),а кои сме ние да го съдим,щом не ни пречи.Ако го напишеш в хумористичен стил е вече друго!Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...