Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица
кръжи в отчаяната нощ,
затуй, че поетичната десница
погуби свойта жива мощ,
затуй, че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима,
"безумци", пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.
© Росица Петрова Всички права запазени
чрез блясъка на чужда светлина!
( без конкретно визиране!)
Поздрави, Роси!