20 янв. 2010 г., 12:48

Под златната ви полировка на поети

782 0 6

Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица
кръжи в отчаяната нощ,
затуй, че поетичната десница
погуби свойта жива мощ,
затуй, че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима,
"безумци", пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А освен, че не светят, те се опитват да греят
    чрез блясъка на чужда светлина!
    ( без конкретно визиране!)
    Поздрави, Роси!
  • Стихът ти е много добре написан.Има и ясно послание, гняв, и тъга, по класиците и гениалните поети, но знай, че най-дибрият съдник е времето.Звездите, дори и през облачна завеса ще прокарат лъчите си , а "ръждясалите души" ще потънат в забвение.За изкуството, единствениият и най-справедлив съдник е времето!Не забравяй Ван Гог, а и много, като него!Продължавай да твориш, може пък точно ти да запишеш със златни букви името си през вековете.Поздрав и успех!
  • Колебаех се преди да пусна текста, дали да го сторя,опасявайки се,че някои автори могат да го приемат лично...Длъжна съм да заявя че текста е писан преди време за определени хора и определена ситуация.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Много хубав стих!
    А може и да си права...сигурно има и такива...
    Поздрави!
  • Не се ядосвай!Всеки има право да прави каквото си иска(спрямо неговата индивидуалност),а кои сме ние да го съдим,щом не ни пречи.Ако го напишеш в хумористичен стил е вече друго!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...