20 янв. 2010 г., 12:48

Под златната ви полировка на поети

785 0 6

Къде сте, истински поети,
събрали в шепите си жар?
Звездата ви, която свети,
сълза отрони с тежка жал
и с усет на самотна птица
кръжи в отчаяната нощ,
затуй, че поетичната десница
погуби свойта жива мощ,
затуй, че вашите химери
простират жалки пипала
към сводници и лицемери
с угодническа суета...
Напира гневната ми рима,
"безумци", пред чия врата
търгувате душа ранима
без срам, без свян и без вина?
Под златната ви полировка на поети
душата ви ръждясала не свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А освен, че не светят, те се опитват да греят
    чрез блясъка на чужда светлина!
    ( без конкретно визиране!)
    Поздрави, Роси!
  • Стихът ти е много добре написан.Има и ясно послание, гняв, и тъга, по класиците и гениалните поети, но знай, че най-дибрият съдник е времето.Звездите, дори и през облачна завеса ще прокарат лъчите си , а "ръждясалите души" ще потънат в забвение.За изкуството, единствениият и най-справедлив съдник е времето!Не забравяй Ван Гог, а и много, като него!Продължавай да твориш, може пък точно ти да запишеш със златни букви името си през вековете.Поздрав и успех!
  • Колебаех се преди да пусна текста, дали да го сторя,опасявайки се,че някои автори могат да го приемат лично...Длъжна съм да заявя че текста е писан преди време за определени хора и определена ситуация.
    Благодаря ви за коментарите!
  • Много хубав стих!
    А може и да си права...сигурно има и такива...
    Поздрави!
  • Не се ядосвай!Всеки има право да прави каквото си иска(спрямо неговата индивидуалност),а кои сме ние да го съдим,щом не ни пречи.Ако го напишеш в хумористичен стил е вече друго!Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...