14 ene 2007, 22:13

под звездите 

  Poesía
751 0 9

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.

Но иде топла нощ омайна,
за да очертае на Луната силуета,
за да пръсне звездната си тайна,
и стълбичка ми пусне към небето.

Точно под звездите някъде към два,
без тебе мила легнал съм на блока,
прегърнал нежно тихата лула,
поглъщам жадно мойта тежка болка...

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??