14 янв. 2007 г., 22:13

под звездите

Поэзия

922 0 9

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.

Но иде топла нощ омайна,
за да очертае на Луната силуета,
за да пръсне звездната си тайна,
и стълбичка ми пусне към небето.

Точно под звездите някъде към два,
без тебе мила легнал съм на блока,
прегърнал нежно тихата лула,
поглъщам жадно мойта тежка болка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

Меланолична красота.
Но... красота.
Браво.

2007-01-15T23:50:17+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасна образност.
Докосващо е, усетих ...

Поздрав и усмивка.

2007-01-15T12:57:05+02:00
Night^Angel (Пейтън)

Красиво е! Супер си "изрисувал" всичко - чувствата, мислите, влиянието на природата..възможността на човека да приеме залеза (болката) и да открие красотата на нощта, дори когато е тъмно... Страхотно е, много яко

2007-01-15T12:08:53+02:00
pen4eto999 (Пенка Маринова)

"и стълбичка ми пусне към небето"Прекрасно!

2007-01-15T09:44:33+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Харесва ми!
Поздрав!

2007-01-15T09:15:32+02:00