Jan 14, 2007, 10:13 PM

под звездите

Poetry

916 0 9

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.

Но иде топла нощ омайна,
за да очертае на Луната силуета,
за да пръсне звездната си тайна,
и стълбичка ми пусне към небето.

Точно под звездите някъде към два,
без тебе мила легнал съм на блока,
прегърнал нежно тихата лула,
поглъщам жадно мойта тежка болка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Меланолична красота.
Но... красота.
Браво.

2007-01-15T23:50:17+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Прекрасна образност.
Докосващо е, усетих ...

Поздрав и усмивка.

2007-01-15T12:57:05+02:00
Night^Angel (Пейтън)

Красиво е! Супер си "изрисувал" всичко - чувствата, мислите, влиянието на природата..възможността на човека да приеме залеза (болката) и да открие красотата на нощта, дори когато е тъмно... Страхотно е, много яко

2007-01-15T12:08:53+02:00
pen4eto999 (Пенка Маринова)

"и стълбичка ми пусне към небето"Прекрасно!

2007-01-15T09:44:33+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Харесва ми!
Поздрав!

2007-01-15T09:15:32+02:00