24 nov 2006, 10:38

Подай ми без страх ръката си

  Poesía
847 0 6

Искаш ли да си спомним времето,

когато аз бях малко момиче,

а ти беше малко момче?

Беше хубаво време!

Тогава бяхме истински

и бяха чисти душите ни,

не се дебнехме като хищници

кой кого ще надхитри,

не се удряхме никога в гръб.

Пораснахме, а с нас и бодлите ни.

в жалки войни минават дните ни,

затънали в дребнотемие.

Пораснахме.

Май време е да сме мъдри.

Да забравим и спрем войните си.

Да признаем и простим грешките.

Аз ти подавам ръка-

не искам да те прецакам,

Подай ми без страх ръката си-

аз просто търся момчето,

с което тогава играехме

да продължим докрай играта си...

 

                                          Юли 2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква стара наивница! Откъде падаш? Къде си попаднала?
  • Даша, хареса ми много!!! Но дали и отсрещната страна ще подаде ръка?
    Дано!!! Поздрави!!!
  • Дано и твоята да е спокойна, Кити.
  • Не е достатъчно да е осъзната само от теб! Но и така да е, поне се надявам да си намерила покой в душата си
  • Колко си права, Кити! Но нали виждаш, че аз съм ги осъзнала още през юли, мила.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...