24 nov 2006, 10:38

Подай ми без страх ръката си

  Poesía
844 0 6

Искаш ли да си спомним времето,

когато аз бях малко момиче,

а ти беше малко момче?

Беше хубаво време!

Тогава бяхме истински

и бяха чисти душите ни,

не се дебнехме като хищници

кой кого ще надхитри,

не се удряхме никога в гръб.

Пораснахме, а с нас и бодлите ни.

в жалки войни минават дните ни,

затънали в дребнотемие.

Пораснахме.

Май време е да сме мъдри.

Да забравим и спрем войните си.

Да признаем и простим грешките.

Аз ти подавам ръка-

не искам да те прецакам,

Подай ми без страх ръката си-

аз просто търся момчето,

с което тогава играехме

да продължим докрай играта си...

 

                                          Юли 2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каква стара наивница! Откъде падаш? Къде си попаднала?
  • Даша, хареса ми много!!! Но дали и отсрещната страна ще подаде ръка?
    Дано!!! Поздрави!!!
  • Дано и твоята да е спокойна, Кити.
  • Не е достатъчно да е осъзната само от теб! Но и така да е, поне се надявам да си намерила покой в душата си
  • Колко си права, Кити! Но нали виждаш, че аз съм ги осъзнала още през юли, мила.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...