Подай ми без страх ръката си

Поэзия

843 0 6

Искаш ли да си спомним времето,

когато аз бях малко момиче,

а ти беше малко момче?

Беше хубаво време!

Тогава бяхме истински

и бяха чисти душите ни,

не се дебнехме като хищници

кой кого ще надхитри,

не се удряхме никога в гръб.

Пораснахме, а с нас и бодлите ни.

в жалки войни минават дните ни,

затънали в дребнотемие.

Пораснахме.

Май време е да сме мъдри.

Да забравим и спрем войните си.

Да признаем и простим грешките.

Аз ти подавам ръка-

не искам да те прецакам,

Подай ми без страх ръката си-

аз просто търся момчето,

с което тогава играехме

да продължим докрай играта си...

Юли 2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LONTANA (Даша)

Каква стара наивница! Откъде падаш? Къде си попаднала?

2014-06-09T12:21:09+03:00
Романтик (Христо Костов)

Даша, хареса ми много!!! Но дали и отсрещната страна ще подаде ръка?
Дано!!! Поздрави!!!

2006-11-24T18:14:21+02:00
LONTANA (Даша)

Дано и твоята да е спокойна, Кити.

2006-11-24T11:27:31+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Не е достатъчно да е осъзната само от теб! Но и така да е, поне се надявам да си намерила покой в душата си

2006-11-24T11:11:01+02:00
LONTANA (Даша)

Колко си права, Кити! Но нали виждаш, че аз съм ги осъзнала още през юли, мила.

2006-11-24T11:09:03+02:00