Подай ми без страх ръката си
Искаш ли да си спомним времето,
когато аз бях малко момиче,
а ти беше малко момче?
Беше хубаво време!
Тогава бяхме истински
и бяха чисти душите ни,
не се дебнехме като хищници
кой кого ще надхитри,
не се удряхме никога в гръб.
Пораснахме, а с нас и бодлите ни.
в жалки войни минават дните ни,
затънали в дребнотемие.
Пораснахме.
Май време е да сме мъдри.
Да забравим и спрем войните си.
Да признаем и простим грешките.
Аз ти подавам ръка-
не искам да те прецакам,
Подай ми без страх ръката си-
аз просто търся момчето,
с което тогава играехме
да продължим докрай играта си...
Юли 2006г.
© Даша All rights reserved.
