LONTANA (Даша)
246 1356
24.11.2006 г., 10:38 ч.

Подай ми без страх ръката си 

  Поезия
688 0 6

Искаш ли да си спомним времето,

когато аз бях малко момиче,

а ти беше малко момче?

Беше хубаво време!

Тогава бяхме истински

и бяха чисти душите ни,

не се дебнехме като хищници

кой кого ще надхитри,

не се удряхме никога в гръб.

Пораснахме, а с нас и бодлите ни.

в жалки войни минават дните ни,

затънали в дребнотемие.

Пораснахме.

Май време е да сме мъдри.

Да забравим и спрем войните си.

Да признаем и простим грешките.

Аз ти подавам ръка-

не искам да те прецакам,

Подай ми без страх ръката си-

аз просто търся момчето,

с което тогава играехме

да продължим докрай играта си...

 

                                          Юли 2006г.

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каква стара наивница! Откъде падаш? Къде си попаднала?
  • Даша, хареса ми много!!! Но дали и отсрещната страна ще подаде ръка?
    Дано!!! Поздрави!!!
  • Дано и твоята да е спокойна, Кити.
  • Не е достатъчно да е осъзната само от теб! Но и така да е, поне се надявам да си намерила покой в душата си
  • Колко си права, Кити! Но нали виждаш, че аз съм ги осъзнала още през юли, мила.
  • Добре е когато се осъзнаят грешките и се направи равносметка! Хубав стих, поздрави
Предложения
: ??:??