25 ago 2006, 0:20

Подай ръка...

  Poesía
1.2K 0 4

 

    ***

        

                            Подай ръка – недей да я прикриваш,

                            аз зная, че е черна от греха,

                            аз зная, че е тежка от милувки

по чужди бели женски рамена.

 

Подай ръка – на пръстите студени

не ме е страх да вдъхна топлина.

Виновен си? Защо? Нима пред мене

ти можеш да говориш за вина?

 

Виновни са ръцете ти, очите

и устните, потърсили не мен.

Не те виня отдавна. Докосни ме

и твоят грях ще бъде победен.

 

                                                 28.07.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...