17 feb 2015, 21:31

Подари ми любов

  Poesía » Otra
726 0 5

Подари ми любов

 

 

Подари ми любов, топлина и покой,

самотата от мен прогони!

Цялата се раздай - аз навеки съм твой,

с теб забравям за всички злини!

 

Подари ми криле, кръв във вените влей -

пулсът ми ускорен е до лудост,

щом в сърцето ми чудната сила прелей -

стих се ражда за твоята хубост!

 

Подари ми живот, подари ми простор,

в който мога на глас да мечтая,

в теб с надежда отправил съм взор –

нищо друго сега не желая.

 

Подари ми душа, с аромат ме опий,

твойто стъклено тяло ще галя,

и след сетната капка, ако щеш ме убий,

любовта си във вино ще давя.

 

 

Любомир Попов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...