Подари ми любов
Подари ми любов
Подари ми любов, топлина и покой,
самотата от мен прогони!
Цялата се раздай - аз навеки съм твой,
с теб забравям за всички злини!
Подари ми криле, кръв във вените влей -
пулсът ми ускорен е до лудост,
щом в сърцето ми чудната сила прелей -
стих се ражда за твоята хубост!
Подари ми живот, подари ми простор,
в който мога на глас да мечтая,
в теб с надежда отправил съм взор –
нищо друго сега не желая.
Подари ми душа, с аромат ме опий,
твойто стъклено тяло ще галя,
и след сетната капка, ако щеш ме убий,
любовта си във вино ще давя.
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
