Подари ми любов
Подари ми любов
Подари ми любов, топлина и покой,
самотата от мен прогони!
Цялата се раздай - аз навеки съм твой,
с теб забравям за всички злини!
Подари ми криле, кръв във вените влей -
пулсът ми ускорен е до лудост,
щом в сърцето ми чудната сила прелей -
стих се ражда за твоята хубост!
Подари ми живот, подари ми простор,
в който мога на глас да мечтая,
в теб с надежда отправил съм взор –
нищо друго сега не желая.
Подари ми душа, с аромат ме опий,
твойто стъклено тяло ще галя,
и след сетната капка, ако щеш ме убий,
любовта си във вино ще давя.
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
