27 nov 2011, 18:35

Подари си вечност 

  Poesía » De amor
968 0 25

Стаяваш  дъх... Аз миговете  гоня,

душата си във тяло въплътил,

рисувам в тебе изгрева на зноя

и вятър съм, косите ти развил...

 

А ти не знаеш колко си далече

от  онзи лик на делнична жена -

не се завръщай, подари си вечност  -

бъди една изгряваща звезда...

 

И времето недей улавя в думи,

от тишината пеперуди сътвори,

с криле да пърхат нежно помежду ни

в съня, от който раждат се мечти...

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??