Подари си вечност
Стаяваш дъх... Аз миговете гоня,
душата си във тяло въплътил,
рисувам в тебе изгрева на зноя
и вятър съм, косите ти развил...
А ти не знаеш колко си далече
от онзи лик на делнична жена -
не се завръщай, подари си вечност -
бъди една изгряваща звезда...
И времето недей улавя в думи,
от тишината пеперуди сътвори,
с криле да пърхат нежно помежду ни
в съня, от който раждат се мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
