Подари си вечност

Poetry » Love

1.2K 0 24

Стаяваш дъх... Аз миговете гоня,

душата си във тяло въплътил,

рисувам в тебе изгрева на зноя

и вятър съм, косите ти развил...

А ти не знаеш колко си далече

от онзи лик на делнична жена -

не се завръщай, подари си вечност -

бъди една изгряваща звезда...

И времето недей улавя в думи,

от тишината пеперуди сътвори,

с криле да пърхат нежно помежду ни

в съня, от който раждат се мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

swestan (Светла Стоименова)

Нежен стих!
"...И времето недей улавя в думи,
от тишината пеперуди сътвори,
с криле да пърхат нежно помежду ни
в съня, от който раждат се мечти..."
Поздрави, Оги!

2011-11-29T11:08:40+02:00
katerina- (Катя Вангелова)

Прекрасен стих!
Поздрави

2011-11-28T17:48:03+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Толкова нежен стих!!!
Поздравления!!!

2011-11-28T15:26:43+02:00
странница (Сеси)

Много чувственост и красота бликат от твоя стих!

2011-11-28T11:05:16+02:00
velikataniki (Николина Милева)

радваш ме,Оги

2011-11-28T11:02:47+02:00