Nov 27, 2011, 6:35 PM

Подари си вечност 

  Poetry » Love
967 0 25

Стаяваш  дъх... Аз миговете  гоня,

душата си във тяло въплътил,

рисувам в тебе изгрева на зноя

и вятър съм, косите ти развил...

 

А ти не знаеш колко си далече

от  онзи лик на делнична жена -

не се завръщай, подари си вечност  -

бъди една изгряваща звезда...

 

И времето недей улавя в думи,

от тишината пеперуди сътвори,

с криле да пърхат нежно помежду ни

в съня, от който раждат се мечти...

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??