Подари си вечност

Nov 27, 2011, 6:35 PM

Poetry » Love

5.0 / 19

1040 0 24

Стаяваш дъх... Аз миговете гоня,
душата си във тяло въплътил,
рисувам в тебе изгрева на зноя
и вятър съм, косите ти развил...
А ти не знаеш колко си далече
от онзи лик на делнична жена -
не се завръщай, подари си вечност -
бъди една изгряваща звезда...
И времето недей улавя в думи,
от тишината пеперуди сътвори,
с криле да пърхат нежно помежду ни
в съня, от който раждат се мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Разгадай ме ако можеш
Web

Connected by wires, directed by liars, we live in a web ignoring the spiders... All-seeing eyes ......
Carnivore

Dig a hole inside me! Dig it, dig it, deeper, darker, keep it, keep it, don't forget, ......
My Forever

Nobody can understand Nobody would listen To the depths of my own mind Or the secrets hidden… So I d...

More works »