Дори да знам, че няма смисъл
и ти ще тръгнеш някой ден,
аз ще живея с тази мисъл,
че някога си бил до мен.
Ще пазя спомена до края,
а ти ще бъдеш някъде далеч,
раздвоена ще се лутам във безкрая,
сякаш разкъсана от меч.
Подарявам ти едно мъничко парче,
парче от моето сърце,
за да знаеш, че във теб
остана нещо мое, свидно.
Подарявам ти това и обещавам,
че няма да тъжа,
защото ти ме научи да прощавам
и никога да не мълча.
© Теодора Колева Todos los derechos reservados