Дори да знам, че няма смисъл
и ти ще тръгнеш някой ден,
аз ще живея с тази мисъл,
че някога си бил до мен.
Ще пазя спомена до края,
а ти ще бъдеш някъде далеч,
раздвоена ще се лутам във безкрая,
сякаш разкъсана от меч.
Подарявам ти едно мъничко парче,
парче от моето сърце,
за да знаеш, че във теб
остана нещо мое, свидно.
Подарявам ти това и обещавам,
че няма да тъжа,
защото ти ме научи да прощавам
и никога да не мълча.
© Теодора Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
