23 дек. 2006 г., 17:40

Подарък

739 0 1

 

 

 

Дори да знам, че няма смисъл

и ти ще тръгнеш някой  ден,

аз  ще живея с тази мисъл,

че някога си бил до мен.

 

Ще пазя спомена до края,

а ти ще бъдеш някъде далеч,

раздвоена ще се лутам във безкрая,

сякаш разкъсана от меч.

 

Подарявам ти едно мъничко парче,

парче  от моето сърце,

за да знаеш, че във теб

остана нещо мое, свидно.

 

Подарявам ти това и обещавам,

че няма да тъжа,

защото ти ме научи да прощавам

и никога да не мълча.

 








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...