23 дек. 2006 г., 17:40

Подарък

742 0 1

 

 

 

Дори да знам, че няма смисъл

и ти ще тръгнеш някой  ден,

аз  ще живея с тази мисъл,

че някога си бил до мен.

 

Ще пазя спомена до края,

а ти ще бъдеш някъде далеч,

раздвоена ще се лутам във безкрая,

сякаш разкъсана от меч.

 

Подарявам ти едно мъничко парче,

парче  от моето сърце,

за да знаеш, че във теб

остана нещо мое, свидно.

 

Подарявам ти това и обещавам,

че няма да тъжа,

защото ти ме научи да прощавам

и никога да не мълча.

 








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...