23.12.2006 г., 17:40

Подарък

741 0 1

 

 

 

Дори да знам, че няма смисъл

и ти ще тръгнеш някой  ден,

аз  ще живея с тази мисъл,

че някога си бил до мен.

 

Ще пазя спомена до края,

а ти ще бъдеш някъде далеч,

раздвоена ще се лутам във безкрая,

сякаш разкъсана от меч.

 

Подарявам ти едно мъничко парче,

парче  от моето сърце,

за да знаеш, че във теб

остана нещо мое, свидно.

 

Подарявам ти това и обещавам,

че няма да тъжа,

защото ти ме научи да прощавам

и никога да не мълча.

 








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...