3 ene 2007, 1:00

Подарък 

  Poesía
651 0 5
 

Аз нямам друго –

само голо рамо,

в което да забиеш зъби.

А толкова е крехка

лудостта ми.

Пречупва се

от допир само,

от гъдела по устните,

от буквите на твойто име,

когато ги изрича бавно

и ги облича в крясъка

на птица.

Изхлузва се

през тишината

до ъгъла на къщата

и скача през комина

твърде празнично,

подритва чашата

и си отпива...

каквото  е останало

от устните ти.

Аз нямам друго.

 

 

 

 

 

 

 

© Калин Кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??