3 янв. 2007 г., 01:00

Подарък 

  Поэзия
614 0 5
 

Аз нямам друго –

само голо рамо,

в което да забиеш зъби.

А толкова е крехка

лудостта ми.

Пречупва се

от допир само,

от гъдела по устните,

от буквите на твойто име,

когато ги изрича бавно

и ги облича в крясъка

на птица.

Изхлузва се

през тишината

до ъгъла на къщата

и скача през комина

твърде празнично,

подритва чашата

и си отпива...

каквото  е останало

от устните ти.

Аз нямам друго.

 

 

 

 

 

 

 

© Калин Кирилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??